Училището в село Свобода
От незапомнени времена българинът е искал да изучи своите деца, за да им осигури по-добро бъдеще. Тази вкоренена вяра, че образованието е ключът към щастието е изразено и в много български поговорки и предания. Едно от тях гласи, че българинът е готов да даде и черното под ноктите си, само и само да изучи своите деца.
Такива всеотдайни българи са живеели и в село Свобода. Това китно българско село се намира между градовете Стара Загора и Чирпан. Символ на знанието в селото е училището.
Неговата история е дълга, белязана със съдбите на хора, отдали житейския си устрем в образоването на малки и големи. Първите исторически данни за училището ни отвеждат далеч през годините до 1840 г., когато поп Петър от Чирпан е идвал в Свобода и е ограмотявал жителите, така както е било възможно тогава. Неговото име ще остане за историята като първият учител в село Свобода.
Стремежът на жителите на селото за грамотност и знания се свързва със създаването на килийно училище. Учител в него е бил поп Мина. Представлявало е едноетажна постройка в двора на църквата. Но дори и така, то пак е било средище на науката и извор на знания за жителите на Свобода.
Будният дух на жителите на селото не се ограничило с това малко училище. И така през 1884 г. било издигнато ново, двуетажно училище, с шест класни стаи и една учителска стая. То се превърнало в символ на техния постоянен стремеж към нови знания. Едни от първите учители били хора като Христо Мурджев, известен със своята строгост към учениците.Със златни букви в историята на училището са записани иманета на учители като Пенчо Ганчев, Тодор Делов, Стефан Данчев, хора образовани и стожери на знанието, образованието и културата в това малко българско село.
Те образовали местните деца, които все по-често излизали от пределите на родното село и се насочвали да учат в по-големите градове. В периода 1925 – 1928 г. такива будни младежи били Димитър Иванов Георгиев, Иван Димитров Мурджев, Иван Запрянов Камбуров и др.
Но учителите в селото сне се ограничавали само в преподаването на материала на децата.Те развивали и културна дейност. Подготвяли и изнасяли вечеринки, които се превърнали в чакано удоволствие за местното население.
Светлият пример на учителите запалил пламък в сърцата на хората от село Свобода, тяхната жажда за знания ставала все по-голяма и училището вече не било достатъчно. Те искали повече за себе си и своите деца. Така се стигнало до създаването на читалище в селото в началото на 1928 г, което било поместено в голямата стая на старото училище.
Годините минавали, но училището и читалището винаги били средища на знанието и науката. Учители и директори се стремели да съхранят завещаното им от предците, да го доразвият и надградят на тези, които ще наследят тях. Такъв директор е и госпожа Красимира Петрова Славчева, която изпълнява тази длъжност от 02. 01. 2014 г. За да продължава училището в село Свобода да пали искрата на знанието и в бъдещите поколения.